Вторият филм на Лаура Биспури - Дъще моя“, участва в и

Вторият филм на Лаура Биспури - „ Дъще моя “,  взе участие в и беше видян и номиниран от италианските кинокритици (въпреки не изключително високата оценка в IMDb). Едно чисто женско произведение на изкуството, само че не като самоцел, а драматургически целесъобразно, със мощна истинска история и бурни страсти.

Някъде измежду прашните поля на Сицилия, в дребен градец, Тина (Валерия Голино, все по този начин хубава и надарена 30 години след " Рейнман " ) - запазена отрудена жена с сексапил и прелест, се грижи дружно с инертния си, грозноват (но благ, любящ и работлив) мъж за дребната си щерка Витория (Сара Касу) – дребно, пъргаво динамо с рижа коса, лунички и остро личице. Истинската майка на Витория обаче (никой не знае, макар приликата) е Анжелика (Алба Рорвахер), сластна и порочна русокоска с дълги крайници и свободно предизикателно държание, която се занимава с фермерство, само че е пред банкрут. Някога тя трезво е решила, че не става за родител и е дала бебето на бездетната положителни хора.

В процеса на действието Витория инстинктивно, по усет и нюх, се оказва привлечена от Анжелика. Двете скрито се сприятеляват, а Тина научава и е ужасена. Този неочакван майчински инстинкт при Анжелика се оказва прагматична лакомия и пресметлива меркантилност, само че Тина (и положителните хора имат пристъпи на дребнавост) се пробва да настрои момичето против същинската му майка и по този начин единствено възбужда нейното твърдоглавие, дебелоглав и твърдоглавост. А трябваше единствено да остави нещата на естествения им ход и да чака разочарованието и прозрението да обзет Витория... И въпреки всичко нещастието не е алтернатива (хубаво е, когато филмът има в действителност женска чувствителност) – Анжелика не е без душа, а Витория не е лишена от очи и сърце. За Тина постоянно сме знаели, че е мощна и великодушна, единствено е трябвало и тя да си го напомни.

Автор: Бистра Андреева